Къс разказ
Мартин беше с дълга коса. Пусна я свободно над раменете. Наметна националното знаме. Върза здраво маратонките. 20-ти ден протест. „Не на монополите?”, “Справедливост!”, “Гарантиран доход за всички!”. България искаше промяна. Мартин искаше щастие, тук и сега.
Вятърът духна в лицето му, разпиля косата. Полицай замахна с палка към Мартин, той му отвърна с цвете. Телевизионна камера запечата мига.
Кръвта бе малко, Мартин благодареше на маратонките си. CNN излъчи вечерта окървавен младеж, поднасящ карамфил на полицай, а говорителят съобщи: “Малката балканска страна България си има своите деца цветя”.
Мартин се прибра у дома. Майка му попи кръвта. Скара му се, после го помилва. Мартин отиде да си учи уроците. Предстоеше му матура. Надяваше се на четворка. Никога не беше получавал повече от три.
Стари думи 